Не прави неща, които не искаш

На всички ни се налага да правим неща, които не искаме. Но защо ги правим? От морална гледна точка, защото сме много възпитани, защото така смятаме, че трябва? Ами…

 

Не си говори с хора, с които не искаш да си говориш. На всеки се случва да попадне в ситуация, в която трябва да си приказва с някой, когото не харесва особено. Това, за което най-вероятно не си даваш сметка е, че има начини да избегнеш това. Като например просто да не си говориш с този човек. Дори и да изглежда грубо, дори и дадеш вид на невъзпитана кифла – не се подлагай на неудобство, което можеш да си спестиш. Ако някой ти е здраво неприятен и не желаеш да размениш и една дума с него, послушай желанията си – не го прави.

 

 

Не ходи на места, на които не ти се ходи. Гаджето иска да ходиш на къмпинг, но ти мразиш палатки и комари – просто кажи не. Да, връзката се гради на компромис, но не на компромис за всяко нещо. Тогава е просто диктатура. Не ти се ходи на кино, не искаш да спиш във вила на края на скала над морето – изпусни нещата, които не са ти приятни. Ако наистина изпитваш необяснимо отвращение не си го причинявай. В това да откажеш също изисква сила и смелост. Независимо колко удобно за отказващия звучи.

 

Не ходи на работа, която мразиш (освен ако не се налага). Ако имаш три деца и едвам свързваш двата края тогава да, принудена си да скачаш от една работа във втора. В противен случай, не си на улицата, всичко е поправимо и за младото ти, добре изглеждащо същество има достатъчно други работи. Търсиш, докато не намериш онази, която ще мразиш най-малко. Преди това не се търпиш глупостите на работното място, защото не се налага.

 

Не бъди с хора, с които не искаш да бъдеш. Често търпим присъствието на околни, приятели на приятели или дори роднини, които не харесваме и те не харесват нас. За чий? Има дни,в които не можеш да поемеш моралната си отговорност към поредния идиот, с който ти се налага да бъдеш. Така че този ден изпусни – не бъди с и около хора, с и около, които не искаш.

 

Не се насилвай да учиш нещо, което не искаш да учиш. Ако тъпотия, която ти е крайно безинтересна и нямаш никакво желание да я продължаваш, а учиш само за да зарадваш семейството и да не издъниш фамилията спри веднага. Животът си е твой и това не са само едни четири години, които ще трябва да изтърпиш. По време на и след това ще го практикуваш на стажове, където най-вероятно няма да ти плащат, а после ще го работиш, защото само това знаеш. Не се насилвай. Отпусни си юздите и се опитай да се отървеш от представите на другите, които се опитваш да оправдаеш. Помисли съвсем малко и за себе си.

 

Не оставяй с гаджето, с което вече не искаш да бъдеш. Обичаш го, не си сигурна дали да го зарежеш, имали сте страхотни моменти заедно и се държиш за тях като удавник за сламка, въпреки че водата те погълва. Излезе на повърхността, изплувай до брега и хвърли сламката. Ще живнеш след време отново и ще си търсиш нов приятел. Или той ще те намери. Накрая няма да останеш сама, така че остани сама сега.

 

Не допускай хора обратно в живота си, когато не ти се иска да ги допускаш. По някаква причина смяташ, че е добра идея да възобновиш отношения с човек, с който отдавна си ги спряла. Дали ще е баща ти, чичо ти или гаджето ти – имало е причина да прекратиш връзка с конкретния човек. Да го допуснеш обратно значи, че имаш някаква малка не добре охранена надежда, че нещата ще са различни. Рядко са.

 

Автор: Моника Цветкова